Речник на термините в изобразителното изкуство

Великотърновски университет
"Св. св. Кирил и Методий"
Филологически факултет
Катедра "Руски език"

Иванка Атанасова

РЕЧНИК НА ТЕРМИНИТЕ
В ИЗОБРАЗИТЕЛНОТО ИЗКУСТВО

Велико Търново
2006

ISBN-10: 954-775-577-3
ISBN-13: 978-954-775-577-2

Уеб сайт: http://ruskiezik.blogspot.com

ПРЕДГОВОР

Терминологията на изобразителното изкуство обхваща обширен и тематично разно-
образен слой от лексиката на съвременния български език, представен в лексикографията в
твърде ограничен обем. "Кратък речник на термините в изобразителното изкуство" [С., 1970]
в известен смисъл е морално остарял и не удовлетворява потребностите на широкия кръг
читатели.
Като основен източник на езиковия материал за настоящия речник беше използван го-
репосоченият "Кратък речник на термините в изобразителното изкуство", съдържащ около
600 речникови статии. Допълнителният материал (еднословни термини и терминологични
словосъчетания) е подбран от енциклопедични и тълковни речници, речници на чуждите
думи, учебни пособия, специална научна и научно-популярна литература по технология и
история на изобразителното изкуство, списания, каталози от художествени изложби. За
изясняване значенията на някои термини са използвани информатори – преподаватели и сту-
денти от Факултета за изобразителни изкуства.
Определяйки границите на терминологията на изобразителното изкуство, трябва да отбе-
лежим неясните им очертания, неточността, неопределеността, което е свързано не само със
специфичния характер на самото изобразително изкуство, но и с факта, че значителна част от
термините обслужва и други области на знанието, участва едновременно и в състава на други
терминологични системи като, например, ботаника, зоология, химия, анатомия на човека и
животните, минералогия, история, археология, етнография, спорт, туризъм, архитектура,
промишлено производство и др.
В съвременния живот всички предмети, които обкръжават човека, са или обект на изо-
бражение в изобразителното изкуство, или резултат от творческия труд, или съучастието на
художника в широк смисъл в тяхното създаване.
В речника не е възможно да се включат всички термини, обозначаващи обекти на изо-
бражението, тъй като такъв обект в изобразителното изкуство е цялата обкръжаваща ни
действителност, но задължително трябва да се включат термините, които, благодарение на
специфичното им лексикално значение, функционират единствено в сферата на изо-
бразителното изкуство и формират централния слой (ядрото) на специалната лексика.
Подборът на термините от периферните слоеве се извършва по няколко принципа, от ко-
ито най-важни са следните: необходимост, честотност, актуалност на употребата.
Традиционно в терминологичните речници на изобразителното изкуство отсъстват тер-
мини от сферата на архитектурата и пластичната анатомия на човека поради специфичните
им особености, отличаващи ги както по съдържание, така и по структура от останалите тер-
мини, а също и термини, назоваващи оттенъци на цветове. Първо, поради голямото разнооб-
разие на цветовите оттенъци не всички имат названия, и второ, художниците се интересуват
преди всичко от химичния състав и свойствата на художествените бои като пластичност,
трайност, отровност, плътност, прозрачност и пр., с които най-често са свързани техните
названия.
Народните художествени занаяти са толкова разнообразни, че практически не е възможно
да се обхване цялата лексика, свързана с тях.
В речника са включени професионализмите и номенклатурните названия, тъй като ос-
новната им част обслужва изключително терминологията на изобразителното изкуство и,
следователно, влиза в централния и слой, а между термините, професионализмите и номен-
клатурните названия няма ясно очертани граници.

стр. 3 от 144

Терминологията на изобразителното изкуство не е подлагана на унифициране в съот-
ветствие с изискванията на някои лингвисти към термините, а се е развивала стихийно (с
изключение на отделни опити на някои художници и изкуствоведи). Ето защо както в специ-
алната литература, така и в терминологичните речници се срещат термини с неточно (по-
широко или по-тясно) значение, полисемантични термини, синоними (дублети и варианти).
В семантичен план термините на изобразителното изкуство, включени в речника, об-
разуват изключително пъстра група. Те означават: раздели, жанрове и техните разновид-
ности; различни художествени течения, направления; творчески организации на художници;
материали, инструменти, техники и технически разновидности; художници според характера
на творческия им труд и принадлежността им към различни направления, течения в изкуст-
вото; действия и процеси, свързани с художествените произведения; начини за експониране
и разпространение на художествените произведения; обекти на изображението и пр.
При съставянето на речника беше използван специално разработен за тази цел софтуерен
продукт, предназначен за построяване и поддръжка на компютърни речници – Компютърен
речник на термините на изобразителното изкуство (КРТИИ).Той представлява малка ин-
формационна система, основана на релационни бази данни и осигуряваща поддръжката на
двата речника – българския и руския.На фигура № 1 е показана работна страница на КРТИИ.

Фиг. № 1 Работна страница на КРТИИ
Горната половина на главния прозорец е предназначена за българския компютърен
речник, а долната – за руския. Речниковите статии са разположени по азбучен ред, а в скоби
е отбелязан произходът на заетите от чужди езици еднословни термини. Синонимите (дубле-
ти и варианти) се разполагат вертикално по азбучен ред и хоризонтално най-често след доми-
нантата. Тълкуванията се подават във вид на описателна дефиниция, като се включват всич-

стр. 4 от 144

ки значения на полисемантичните термини. Компютърната програма не само автоматично
подрежда лексикалните единици по азбучен ред, но и предоставя възможност паралелно да
се наблюдават термините еквиваленти, да се редактират речниковите статии, да се отстраня-
ва излишната информация, бързо да се намира нужният термин или да се открива отсъст-
вието му.
Оформяне на речниковите статии
В настоящия речник е възприета азбучната система на подаване на термините, макар
че при терминологични словосъчетания, образувани на базата на един основен термин с по-
мощта на разпространители, се предпочита азбучно-гнездовата система. Изборът е наложен
от техническите възможности на компютърната програма и удобството при използване от
широк кръг читатели на двуезичните тълковни речници в окончателния им книжен вариант.
Речникът съдържа около 3 000 лексикална единици, 46 % от които са терминологични
словосъчетания. Еднословните термини са представени главно от съществителни имена (94
%). Глаголите (предимно от несвършен вид) образуват ограничена група, включваща само 5
% от термините, а субстантивираните прилагателни имена и причастия обхващат около 1 %
от термините. Нашите наблюдения потвърждават главната особеност на терминологичната
лексика – именния и характер.
Терминологичните словосъчетания са образувани предимно на основата на съществи-
телните имена и най-често се състоят от два терминоелемента – прилагателно и съществи-
телно. В терминологията на изобразителното изкуство поликомпонентните терминологични
словосъчетания се срещат рядко. В атрибутивните терминологични словосъчетания е прието
на първо място стои съществителното име (основното понятие), а след него прилагателните
и причастията (основните и допълнителните признаци). В терминологията на изо-
бразителното изкуство наблюдаваме както постпозиция, така и препозиция на прилагател-
ните и причастията в двукомпонентните атрибутивни терминологични словосъчетания, кои-
то понякога образуват синтактични варианти.
Заглавната дума на речниковата статия се изписва с черен шрифт в основната и форма
с ударение, а след нея с получерен курсив се отбелязва рода на съществителните имена и ви-
да на глаголите. Ако съществителното име е представено в множествено число, то числото се
отбелязва с получерен курсив, а в скоби с черен шрифт се посочва формата за единствено
число (с изключение на лексемите pluralia tantum) с ударение, а родът се изписва с получерен
курсив, например: ои мн (ед оя ж), свър ватели мн (ед свър вател м); фирниси мн (ед
фирнис м); светлини мн; тъмнини мн. След заглавната дума и нейната кратка граматична
характеристика в скоби се дава справка за произхода (доколкото има сведения) само на ед-
нословните термини, например: ариан м (анг. parian); е аж м (фр. paysage); с рафито с
(ит. sgraffito); текст ра ж (лат. textura); фирнисирам несв (от нем. Firnis); а онлак м (нем.
Zaponlack).
При термини, преминали в нашия език чрез посредничеството на друг език, се посочва
езикът, от който съответният термин е зает непосредствено, а след това (доколкото е въз-
можно) се проследява неговият път до изходния език, например: ан о м (рус. ангоб от фр.
engobe); ваш м (фр. gouache от ит. guazzo); мрамор м (лат. marmor от гр. marmaros 'бле-
стящ'); с жет м (рус. сюжет от фр. sujet от лат. subiectus).
При термини, за които има еднаква възможност да са заети от един или друг език, се от-
белязват и двата езика, като на първо място се посочва езикът, от който е по-вероятно да е
заета думата, например: ара еска ж (фр. arabesque, ит. arabesco 'арабски' от лат. arabesco);
арок м (фр. baroque, нем. Вarock от ит. barocco 'маниерен, странен'); маскарон м (фр.
mascaron, ит. mascherone); стили а ия ж (нем. Stilisieren, фр. styliser).
Ако термините са заети от езици, които не използват славянска или латинска азбука, те се
транскрибират с латиница (ако има данни за това), като в някои случаи само се посочва из-

стр. 5 от 144

точникът, например: варак м (тур. varak от ар. wereq); о а ж (кит.); елма м (тур. elmas от
ар.); ла рит м (рус. лазурит, фр. l' azurite от ар. lazaward от перс.).
При сложни термини, първо се дава езикът, от който е дошъл терминът (ако има све-
дения), а след това се разчленява на терминоелементи, като се посочва и техният произход,
например: авто ортрет м (рус. автопортрет по гр. auto от autos 'сам, личен, от само себе си' +
фр. portrait); лито ли т м (гр. lithos 'камък' + glypho 'дълбая'); лито рав ра ж (гр. lithos
'камък' + фр. gravure 'гравиране'); неоим ресиони ъм м (гр. neos 'нов' + фр. impressionnisme);
олео рафия ж (лат. oleum 'масло' + гр. grapho 'пиша, рисувам').
Значенията (тълкуванията) на термините се подават във вид на описателна дефиниция,
като в речника са включени всички значения на полисемантичните термини, които се обоз-
начават с цифри, например: тем ера (ит. tempera) 1. Темперна боя – боя, чийто свързвател се
състои от различни емулсии: казеинова, яйчена, туткалена и др. 2. Темперна техника – тех-
ника на живописта, изпълнявана с темперни бои. 3. Темперна живопис – художествено про-
изведение, изпълнено с темперни бои. чеканка ж (рус. чеканка) 1. Техника за изпълнение на
скулптурни произведения от тънки метални листове. 2. Художествени произведения, изпъл-
нени с тази техника.
Синонимите (дублетите и вариантите) се подават вертикално (по азбучен ред) и хоризон-
тално, като се разделят със запетая. Значенията (тълкуванията) им се подават след един от
термините (най-често доминантата), като след останалите се посочва съответната препратка,
например: т ркоа м (фр. turquoise, turc 'турски') ир а Непрозрачен минерал, воден фос-
фат на алуминия и медта, с небесносин или бледнозелен цвят, използван като материал за
художествени изделия. ир а ж (рус. бирюза от перс. firuza) Вж. т ркоа . м ра ж (лат.
umbra 'сянка') естествена м ра м ра естествена Естествена боя, минерален пигмент със
зеленикавокафяв до червеникавокафяв цвят, получила названието си от провинция Умбрия в
Италия. м ра естествена Вж. м ра. естествена м ра Вж. м ра.
ОТ АВТОРА

стр. 6 от 144

Съкращения

анг. – английски нач. – начало
ар. – арабски нем. – немски
бретон. – бретонски несв – несвършен вид
бълг. – български нгр. – новогръцки
в. – век нид. – нидерландски
вен. – венециански нлат. – научен латински
вер. – вероятно остар. – остарял
вж. – вижте перс. – персийски
вм. – вместо пол. – полски
в т.ч. – в това число порт. – португалски
г. – година пр. Хр. – преди Христа
гр. – град рум. – румънски
гр. – гръцки рус. – руски
диал. – диалектен с – село
евр. – еврейски с – среден род
ед – единствено число санскр. – санскритски
ж – женски род сенег. – сенегалски
и др. – и други сл. Хр. – след Христа
инд. – индийски соб. – собствен
индон. – индонезийски ср. – сръбски
и пр. – и прочие срвиснем. – средновисоко немски
исп. – испански срвлат. – средновековно латински
ит. – италиански стгр. – старогръцки
и т.н. – и така нататък стфр. – старофренски
келт. – келтски съкр. – съкращение
кит. – китайски тадж. – таджикски
клат. – късно латински т. нар. – така наречен
лат. – латински тур. – турски
лит. – литовски тюрк. – тюркски
м – мъжки род финик. – финикийски
мал. – малайски фр. – френски
мн – множествено число чув. – чувашки
напр. – например

стр. 7 от 144

А аверс м (фр. avers от лат. arversus) Ли-
цевата страна на монета или медал, на
която са изобразени държавният герб, об-
а рис м (нем. Abriss 'чертеж, скица') 1. В разът на владетеля.
технологията на литографията: контролно
авто рав ра ж (рус. автогравюра от
копие на контурите на оригиналната ри-
авто по гр. auto от autos 'сам, личен, от са-
сунка, което спомага за точното пренасяне
мо себе си' + гравюра от фр. gravure) Вж.
на рисунката върху печатната форма (ка-
ори инална рав ра.
мъка). 2. В широк смисъл: общо очертание,
конт р (във 2 знач.). авто рафия ж (рус. автография, фр.
autographie по гр. auto от autos 'сам, ли-
а страктен екс ресиони ъм Направле-
чен, от само себе си' + гр. grapho 'пиша,
ние в изобразителното изкуство, което се
рисувам') Графична техника за изпълне-
изгражда върху основата на деформацията и
ние на художествената литография, при
особено върху ярките, понякога крещящи
която художникът рисува върху специал-
колоритни съчетания.
на преводна хартия (корнпапир), от която
а страктно и к ство Вж. а страк ио- рисунката механично се пренася върху
ни ъм. камъка.
а страк иони ъм м (фр. abstractionisme авто рафска артия Вж. корн а ир.
по лат. abstractus 'отвлечен' + изъм) а -
автолито рафия ж (рус. автолито-
страктно и к ство е редметно и -
графия по гр. auto от autos 'сам, личен, от
к ство неи о ра ително и к ство отвле-
само себе си' + нем. Lithograhie, фр. litho-
чено и к ство Течение в модерното запад-
grahie) 1. Графична техника за изпълне-
но изобразително изкуство на ХХ в., което
ние на художествената литография, при
отхвърля изобразяването на външния свят
която художникът работи непосредствено
под предлог, че чистото съчетание на линии,
върху самия камък. 2. Графично произве-
форми или цветове е способно да предаде
дение, получено чрез тази техника. 3. В
чувството или идеята на художника и да
широка и неточна употреба терминът
възбуди естетическа наслада (затова се на-
включва и авто рафията.
рича още и е редметно и к ство).
авто ортрет м (рус. автопортрет по
аван арди ъм м (от фр. avant-guardisme
гр. auto от autos 'сам, личен, от само себе
от avant-guarde 'авангард') Явление в съвре-
си' + фр. portrait) 1. Разновидност на пор-
менната литература и изкуство. Едни автори
третния жанр, при която художникът изо-
включват в неговия обем всички крайни не-
бразява самия себе си. 2. Собствен порт-
реалистични явления, дори те да датират от
рет, изображение на художника, направе-
преди няколко десетилетия (сюрреализъм,
но от самия него.
дадаизъм, ташизъм и др.), а други автори
стесняват обема му до най-нови творци в авто ортретист м (по гр. auto от
пластичните изкуства, които работят с още autos 'сам, личен, от само себе си' + фр.
неутвърденото, неизвестното и шокират пу- portraitiste) Вж. дожник авто орт-
бликата с дръзки и оспорвани от художест- ретист.
вена гледна точка решения. автор м (рус. автор, пол. autor от лат.
аван ардист м (от фр. avant-guarde autor от auctor 'меценат, покровител') В
'авангард') Вж. дожник аван ардист. изобразителното изкуство: творец, създа-
тел на художествено произведение.
авантит л м (фр. avant 'отпред' + лат.
titulus) Вж. контратит л. авторка ж (от автор, рус. автор, пол.
autor от лат. autor, auctor 'меценат, покро-
авант рин м (фр. аventurine, нем. Аvan -
вител') Жена-творец, създател на худо-
+ turin) Минерал със златист, розов или зе-
жествено произведение.
леникав цвят, разновидност на кварца, из-
ползван като материал за художествени из- авторско ко ие овторение Копие,
делия. изпълнено от самия автор на оригинала,
което е вариант или точно повторение.

стр. 8 от 144

автоти ия ж (по гр. auto от autos 'сам, или други видове прорези при плоски и
личен, от само себе си ' + typos 'отпечатък') тънки предмети. 2. Съвкупността от про-
1. Фотомеханичен или ръчен начин за печа- изведения, изпълнени в тази техника.
тане, който се състои в пренасяне на образ, АИАП ж Вж. Межд народна асо-
рисунка или писмо върху цинкова плоча, за иа ия на ластическите и к ства.
да се получи клише за напечатване. 2. Сами- академи ъм м (фр. acadеmisme по
ят отпечатък от такова клише. лат. academia от гр. akademeia) Направле-
авто инко рафия ж (по гр. auto от ние в изобразителното изкуство, въз-
autos 'сам личен, от само себе си' + нем. никнало през XVI в. в Италия в при-
Zinkografie от Zink от лат. zincum + гр. дворните и буржоазни академии, което се
grapho 'пиша, рисувам') Рядко използвана характеризира с догматично следване и
техническа разновидност на изпъкналата прилагане на каноните на класическото и
гравюра, при която рисунката ръчно се на- ренесансово изкуство в обучението по
нася от художника върху повърхността на живопис: статуарна и тържествена ком-
цинка и се обработва чрез разяждане. позиция, условни пози и жестове, точен
а ита ионно и к ство Някои видове рисунък, традиционни цветове, светло-
изобразително изкуство (политически пла- сянка, избягване на пряка слънчева свет-
кат, политически рисунки във вестниците, лина.
някои елементи на художественото офор- Академия дожествена Вж. На ио-
мление на празниците), чието непосред- нална дожествена академия.
ствено съдържание са обществено-по- аквамарин м (нем. Аquamarin по лат.
литическите идеи, изразени в активно въз- aqua 'вода' + marinus 'морски') Минерал,
действаща върху зрителя форма. разновидност на берила, силикат на бери-
а итта ло с агиттабло Една от най-раз- лия и алуминия – скъпоценен камък, с
пространените разновидности на нагледната цвят от светлозелен до небесносин, из-
агитация, отпечатвана в много екземпляри ползван като материал за художествени
или изработвана ръчно за нуждите на отдел- изделия.
ни предприятия, учреждения и др. акварел м (рус. акварель, фр.
адски камък Вж. сре ърен нитрат. aquarelle от ит. acquarello от лат. aqua 'во-
ад е ия ж (нем. Аdhesion по лат. ahaesio да') 1. Акварелни бои – бои, състоящи се
'прилепване') В технологията на изо- от пигмент и свързващо вещество (расти-
бразителното изкуство: възникване на връз- телно лепило с примеси на мед, захар,
ка между две разнородни твърди или течни глицерин). 2. Акварелна техника – живо-
тела при съприкосновение (например, меж- писна техника, използваща акварелни
ду грунда и боите). бои. 3. Произведение на живописта, из-
аеро рафия ж (рус. а рография, фр. пълнено с акварелна техника.
aеrographie по лат. aёr 'въздух' + гр. grapho акварелен ортрет Разновидност на
'пиша, рисувам') Начин на декориране, кой- портретния жанр, включваща портрети,
то се състои в пулверизиране на керамич- изпълнени в акварелна техника.
ните бои върху художественото изделие, по- акварелист м (от ит. acquarello) Вж.
крито с трафарет. дожник акварелист.
аж р м (фр. a jour 'на дупчици') Техника акварелистка ж (от акварелист от
при резбарското, златарското, плетаческото, ит. acquarello) Вж. дожничка аква-
бродерийното и др. изкуства, при която релистка.
между декоративните елементи са оставени акварелна живо ис Вж. акварелна
отвори (дупки), като по този начин фонът се те ника.
отстранява, а фигурите се очертават много
по-ярко с илюзия за триизмерност. акварелна рис нка Техническа раз-
новидност на рисунката, изпълнявана с
аж рна ре а род чена ре а 1. Тех- акварелни бои.
ническа разновидност на резбата, при която
фонът се отстранява чрез линеарни, кръгови
стр. 9 от 144

акварелна те ника Вж. акварел във 2 турно; всяко пластично представяне на
знач. гола човешка фигура.
акварелни ои водни ои Вж. акварел ак ент м (нем. Аkzent по лат. accentus
в 1 знач. 'ударение, звук') В изобразителното из-
акватинта ж (ит. acquatinta от лат. aqua куство: начин на подчертаване чрез цвят,
tinta 'оцветена вода') Техническа разновид- светлина, линия или чрез разположението
ност на дълбоката гравюра на метал, при в пространството на фигура, лице, пред-
която рисунката се нанася върху слой смо- мет, детайл на изображението, на който
лист прах от асфалт или колофон и ня- зрителят трябва да обърне особено вни-
колкократно се разяжда с киселина. мание.
аквати ия ж (по лат. aqua 'вода' + гр. ак идентен ечат Вж. ак иден ия.
typos 'печат, отпечатък') Техническа разно- ак иден ия ж (рус. акциденция,
видност за печатане на гравюри с водни бои. нем. Аkzidenz от лат. accidentia 'случай-
акинак м (от гр. akinakes) В приложното ност'), ак идентен ечат Печатане на
изкуство: къс, двуостър железен или брон- разни малки по размери форми – бланки,
зов меч, използван през древността най-вече програми, обяви, грамоти, покани, биле-
в Скития, Иран и областите, разположени на ти, обложки на книги, титулни страници
изток от тях, декорирани с растителни и жи- и др., при което печатната форма се изра-
вотински орнаменти. ботва чрез акцидентен набор.
акролит м (по гр. akros 'остър, горен, ала астър м (нем. Аlabaster от лат.
най-висок' + гр. lithos 'камък') Способ, при- alabaster, alabastrum, гр. alabastron) Мек
лаган в античната скулптура, при който се варовит камък от вида на мрамора с про-
използва разнороден материал за създаване зрачно бял цвят, от който се правят дреб-
на статуи (обикновено съчетание от мрамор ни художествени предмети, камерна
и боядисано или позлатено дърво). скулптура, вази и др.
акротери м (по лат. acroteria от гр. ала рима ж (ит. alla prima от лат. pri-
akroterion) Керамично или каменно скулп- ma 'първа') Техника при маслената живо-
турно украшение, което се поставя над ъг- пис, при която работата трябва да бъде
лите на фронтона на гръцкия храм или на завършена за кратко време, преди окон-
други сгради и изобразява палмета, човек, чателното засъхване на боите.
животно и др. ал м м (нем. Аlbum, фр. album по
аксел анти мн (рус. аксельбанты, нем. лат. albus 'бял') 1. Художествено израбо-
Аchselband по Аchsel 'рамо' + Band 'връзка') тена книга (тетрадка) с бели листове за
В изобразителното изкуство: характерен вписване на стихове, автографи, за изпъл-
аксесоар при живописци баталисти, предс- нение на рисунки и др. 2. Художествено
тавляващ шнур, изплетен от сърма или коп- изработена книга с листове от специална
рина, с метални краища, който се носи през хартия или друг материал, пригодена за
дясното рамо от висши военни чиновници в подреждане на снимки, портрети, илю-
някои страни. стровани картички, марки, монети и др.
3. Печатно издание с малко текст и с по-
аксесоар м (фр. accessoire 'страничен,
вече илюстрации, рисунки, чертежи и др.
допълнителен') В изобразителното изкуство:
от един автор или тематични, жанрови,
предмет с второстепенно значение, който
по исторически периоди, поредица и др.
обикновено допълва характеристиката на
централния образ и доизяснява основния ал рафия ж (нем. Аlgraphie по лат.
замисъл, като обикновено съдържа детайли al(uminium) + гр. grapho 'пиша, рисувам')
от облеклото, инструменти и пособия на Рядко практикуван способ за литограф-
труда. ско печатане с метални корнирани плочи
акт м (фр. acte от лат. actum 'нещо из- (алуминиеви и цинкови).
вършено') Етюд на голо човешко тяло, из- але ория ж (рус. алегория, лат.
пълнен живописно, графично или скулп- allegoria, гр. allegoria 'иносказание') В
изобразителното изкуство: олицетворе-
стр. 10 от 144

ние и изобразяване на някои отвлечени по- новидност на фреската, при която живо-
нятия чрез конкретни образи, обикновено писта се изпълнява върху прясна, още
известни вече от митологията, епоса и рели- незасъхнала хоросанова мазилка.
гията. американски лан Вж. ол ли ък
александрит м (по соб. рус. Алексан- лан.
дър, император Александър I) Минерал, раз- аметист м (рус. аметист от нем. Аme-
новидност на берила – скъпоценен камък с thyst, фр. amethyste, лат. amethystus по гр.
изумруднозелен цвят, който на изкуствено amethystos 'неупиващ') Минерал, разно-
осветление изглежда виолетов, използван видност на кварца, полускъпоценен ка-
като материал за художествени изделия. мък със син или виолетов цвят, използван
алко олно-мастиков фирнис Фирнис, в като материал за художествени изделия.
чийто състав са включени алкохол и мас- амонячно-ка еиново ле ило Лепи-
тикс. ло, използвано в технологията на изо-
алко олно-шеллаков фирнис Фирнис, бразителното изкуство, съдържащо казе-
в чийто състав са включени алкохол и шел- ин и амоняк.
лак. ам ир м (фр. empire) Стил в архитек-
алмандин м (фр. almandine от срвлат. турата и изобразителното изкуство от
almandina, лат. alabandina) Минерал, благо- времето на Империята на Наполеон I, от-
роден гранат – вид скъпоценен камък с чер- личаващ се със своята парадност, помпоз-
вен до виолетовочервен цвят, използван ност и подражание на античното гръцко и
като материал за художествени изделия. римско изкуства, който се характеризира
ал ака ж (фабрична марка нем. Аlpaka) в архитектурата – с триумфални арки,
Бяла метална сплав от мед (65%), никел колони, украшения и др., а в приложното
(15%) и цинк (20%), която се употребява в изкуство – със закръглени форми и моти-
приложното и бижутериятаза направата на ви във вид на митични животни.
домакински съдове, музикални инструменти ам лет м (рус. амулет, нем. Аmulett,
и ювелирни изделия. фр. amulette по лат. amuletum 'висулка'),
алсеко с (ит. al secco 'на сухо') с о м ска талисман В приложното изкуст-
фреско стено ис вър с а варова ма- во: малък предмет с магическа сила, кой-
илка Стенописна техника, при която за то се носи на шията или на ръката за
разлика от мокрото фреско живописта се предпазване от болести, злополука, не-
изпълнява върху засъхнала мазилкова осно- щастия и носи успех на притежателя си.
ва и се закрепва с помощта на лепливи ве- амфора ж (рус. амфора, нем. Am-
щества. phora от лат. amphora, гр. amphoreus) В
алтар м (рус. алтарь от лат. altare 'жерт- керамиката: у древните гърци: съд с две
веник') жертвеник ес ар олтар В изобра- дръжки в различна форма, използван за
зителното изкуство: скулптурно (релефно) вода, вино и други течности, изработван
изображение на алтар – място, където в от глина, метал и други материали, често
древността се извършвало жертвоприно- украсяван с рисувани или релефни изо-
шение. бражения.
ал мини м (нем. Аluminium, фр. АМХ с Вж. Ателие на младия -
aluminium по лат. alumen, aluminis 'стипца') дожник.
1. Химичен елемент, сребристобял метал, анало м (сргр. analogeion) В прилож-
използван в изобразителното изкуство като ното изкуство: висока и тясна с наклоне-
материал за художествени произведения. 2. на плоскост църковна масичка, върху ко-
Художествено произведение, изпълнено от ято се слагат икони и религиозни книги
такъв материал. за четене в църква, обикновено украсена
алфреско с (ит. al fresco 'на прясно') с дърворезба.
мокро фреско стено ис вър мокра анатомия ластична ластична
варова ма илка Основна техническа раз- анатомия Специална област на анато-

стр. 11 от 144

мията, изучаваща пластичните свойства на анрелеф м (фр. en relief) Вж. лоска
човешкото тяло в зависимост от неговия ре а.
вътрешен строеж, която се базира върху ансам ъл м (фр. ensemble 'заедно') В
анализа на устройството на мускулатурата и изобразителното изкуство: единство, ця-
скелета. лост, завършеност на художественото
ан ли ска червена Вид светлочервена произведение. Терминът може да се упо-
художествена боя. требява както за отделно художествено
ан ли ски лак Вж. сто чиво ленено произведение, така и за група произведе-
масло. ния.
ан о м (рус. ангоб от фр. engobe) Вж. антвер енска синя Вж. ерлинска
ан о а. синя.
ан о а ж ан о (рус. ангоб от фр. антиква ж (нем. Аntiqua от лат. littera
engobe) В технологията на художествената antiqua 'стара буква') Вид закръглени пе-
керамика: много тънък слой глина, който се чатарски букви, с които обикновено се
нанася върху повърхността на изделието от печата, общо название на два вида шрифт
проста червена или изкуствено оцветена – ренесанс антиква и класицистична ан-
глина в процеса на изготвянето му. тиква.
андрадит м (по соб. порт. Andradida, фа- антимонен ино ър Художествена
милия на минеролога Д' Андрад) Минерал, боя, разновидност на изкуствения цино-
разновидност на граната – скъпоценен ка- бър.
мъкс кафявочервен или черен цвят, използ- антимонена жълта Художествена
ван като материал за художествени изделия. жълта боя, получавана от минерала анти-
анилинови ои каменовъ лени ои монит.
Художествени бои, представляващи орга- антисе ти и мн (по нлат. antiseptica,
нични съединения, получавани при прера- което по гр. anti 'противо-' + sepsis 'гние-
ботката на каменните въглища. не') консервиращи вещества Вещества,
анилинови жълти каменовъ лени които предпазват дървесината от загнива-
жълти Художествени жълти бои, които се не, използвани като материал в скулпту-
получават в резултат на преработката на рата и приложното изкуство.
каменните въглища и се отличават по хи- антична енка стика Техническа раз-
мичня си състав: кафтолна жълта, ацова новидност на восъчната живопис, която
жълта, индантрена жълта. Въведени са с цел се изпълнява с разтопени чрез нагряване
да заменят индийската жълта. бои върху топла основа с помощта на
анимали ъм м (фр. animalisme по лат. четка или метален инструмент и завърш-
animal 'животно') Изобразяване на животни ва с нагряване на живописта.
в изобразителното изкуство. антична живо ис Разновидност на
анималист м (фр. animaliste по лат. живописта, характерна за античния свят
animal 'животно') Вж. дожник анима- със специфичните и особености.
лист. антична керамика Разновидност на
анималистичен жанр Разновидност на керамиката от античната епоха, характе-
изобразителното изкуство, посветена на ризираща се със специфични особености.
изобразяването на животни. антична атина Вид патина, използ-
аниме с Стил в анимационното изобра- вана в античния свят.
зително изкуство, възникнал като продъл- антична ск л т ра Разновидност на
жение на манга комиските през 70-те го- скулптурата, характерна за античния свят
дини на ХХ в., характеризиращ се с дра- със специфичните и особености.
матичност на сюжета и изобразяване на ге- антична стат я Статуя, отнасяща се
роите с огромни очи и разрошени коси. към античната епоха.
анкре с (фр. ancrе) Вж. вдъл ан релеф.

стр. 12 от 144

антични камеи В приложвното изкуст- аранжировка ж (рус. аранжировка
во: камеи, създадени в античния свят със от фр. arranger 'нареждам') В изобразител-
специфичните им особености. ното изкуство: подредба на изложба, вит-
антично и к ство Изкуството на високо рина и др.
развитите робовладелски формации в Сре- аранж ор м (рус. аранжер от фр.
диземноморието и Близкия изток през I-то arranger 'нареждам') Вж. дожник аран-
хилядолетие пр. Хр. и през I-та половина от ж ор.
I-то хилядолетие сл. Хр. (в Гърция, елини- аричиато с (ит. arricciato) Във фрес-
стичните държави и Рим). ковата живопис: междинните слоеве ма-
антро оморфни мотиви Човешки изо- зилка, съдържащи вар и натрошени или
бражения, включени в украсата на про- смлени тухли.
изведения на каменната пластика, металната армат ра ж (рус. арматура, пол.
пластика, дърворезбата, ръкописните книги armatura по лат. armatura 'въоръжение') 1.
и др. Части от въоръжението като елементи
анфас м (фр. en face 'в лице') Вж. фас. или материал за декоративна компози-
а лика ия ж (рус. аппликация, фр. ция. 2. Вж. скелет.
application по лат. applicatio 'присъединява- армат рен фри Фриз, в който са
не') 1. Способ за създаване на художествени включени арматурни мотиви (състоящи
произведения, както и на изделия на при- се от части от въоръжението).
ложните изкуства (накити, колани, юзди и арменска червена Вид червена худо-
др.) чрез налепване, нашиване, приковаване жествена боя.
върху кожа, дърво, тъкан и др. на разноцвет- ар аика ж (рус. архаика по гр.
ни късове материя (тъкан, хартия, кожа, ме- archaikos 'древен') 1. В историята на из-
тал) във вид на фигури или орнаментални куството: старогръцкото изкуство, което
мотиви. 2. Самото произведение, създадено се развива през VII – VI в. пр. Хр. на те-
по този способ. риторията на континентална Гърция, на
ар н во с (фр. art nouveau 'ново изкуст- островите от гръцкия архипелаг, малоази-
во') Стил в изкуството и дизайна, утвърдил атското крайбрежие и Южна Италия. 2. В
се през 90-те години на XIX в., който се ха- по-широк смисъл така се нарича изкуст-
рактеризира с изображение на плоски деко- вото на най-древните епохи в обществе-
ративни форми, асиметрия, използване на ното развитие, което се отличава с при-
нови (често скъпи) материали, въл- митивни форми.
нообразни форми (вълни, пламъци, развети ар итектоника ж (рус. архитектони-
коси). ка, нем. Architektonik по гр. architektonike
ара еска ж (фр. arabesque, ит. arabesco 'строително изкуство') В архитектурата,
'арабски' от лат. arabesco) 1. В историята на изобразителните изкуства и литература-
изкуството: определен вид орнаментална та: хармонично свързване на всички от-
украса (скулптурна или живописна) на про- делни части (структурни елементи) в
изведенията на арабското декоративно из- единно стройно цяло при изграждане на
куство, открояваща се със съчетаване на художественото произведение.
геометрични форми със силно стилизирани ар итект рна керамика Разновид-
растителни елементи. 2. С този термин по- ност на керамиката, предназначена за ху-
някога означават ротеската (в 3 знач.). 3. дожествено оформление на сгради.
Ара еска в широк смисъл се нарича всяка
сложна орнаментална украса с причудливо- асиметричен орнамент Орнамент,
фантастичен характер. чиито компоненти са разположени аси-
метрично.
ара ска ма Вж. миара ика.
асиметрия ж (нем. Аsymetrie, фр.
аранжирам несв (рус. аранжировать от asymetrie от гр. asymmetria) В изобрази-
фр. arranger 'нареждам') В изобразителното телното изкуство: нарушение на симет-
изкуство: подреждам изложба, витрина и др.

стр. 13 от 144

ричния строеж на обектите на изображение. а ери мн (нгр. mpampogeros 'дър-
асфалт м (фр. asphalte, нем. Аsphalt от так' като карнавален термин) Вж. к кери.
гр. asphaltos 'смола') ит м В технологията авносъ нещи ои Художествени
на живописта: тъмнокафява прозрачна боя бои, които съхнат сравнително бавно, а
от изкопаемо смолисто вещество, широко това зависи от състава на свързвателите.
разпространена в миналото. авносъ нещи масла Масла, които
ателие с (фр. atelier) Вж. дожествено съхнат бавно, използвани като свързвате-
ателие. ли на художествените бои, например: со-
Ателие на младия дожник АМХ ено, слънчогледово, памучно, борово, ри-
Творческа организация на младите българ- циново и др.
ски художници, създадена през 1961 г. авносъ нещи свър ватели Свързва-
атит д м (фр. attitude) Положение, тели, които съхнат сравнително бавно,
стойка на модела – тяло, предмет и др. при тъй като се състоят от бавносъхнещи мас-
рисуването им от художник. ла.
атлант м (по соб. гр. Аtlas, Аtlantos 'ти- а рени а ж Вж. орфира.
тан, който поддържал с плещите си небето') а ри мн (ед а ра) Вж. вят в 1
В декоративната скулптура: статуя на мъж, знач.
поставена като носеща архитектурна част, а рила мн (ед а рило) Вж. ои.
вместо колона, пиластър и др.
а рила растителни растителни а-
атри т м (рус. атрибут, фр. attribut от рила Растения, които се използват за
лат. attributum 'прибавен') В историята на боядисване на текстилни материали.
изкуството: постоянен отличителен белег на аданарка ж (тур. badana + ка от ар.
даден герой на художественото произве- bitana) Четка за баданосване (измазване
дение (предмет, външен знак или действие), на стена с варов разтвор).
който неизменно се свързва с него.
а (нем. Вeize) В скулптурата: боя
атри ия ж (рус. атрибуция, фр. за повърхностно оцветяване на художест-
attribution лат. attributum 'прибавен') Опреде- вените произведения от дърво, без да се
ляне принадлежността на неподписано ху- скрива структурата им.
дожествено произведение към дадена епоха,
школа, стил или към творчеството на опре- а вам несв (нем. beizen) а вам
делен автор. В скулптурата и приложното изкуство:
покривам, обагрям дървена повърхност с
а реолин м (от лат. aureus 'златен') Вж. байц.
ко алтова жълта.
а ване с (нем. beizen) а ване
а ат м (нем. Аchat, лат. achates от гр. В скулптурата: оцветяване с байц на дър-
achates) Твърд минерал с разноцветни слое- вени повърхности.
ве, разновидност на халцедона – полускъ-
поценен камък, разнообразен по цвят на а вам несв (нем. beizen) Вж. а -
слоевете, използван като материал за ху- вам.
дожествени изделия. а ване с (нем. beizen) Вж. а ва-
а роматични ветове Всички нюанси не.
на цветовете в стълбицата за сивота от бе- акър м (тур. bakir) Вж. мед1.
лия до черния цвят (бял, светлосив, сив, акър исан Медни съдове: синии,
тъмносив, черен); неутрални цветове, които сахани, гюмове, купи, чаши, джезвета и
пропускат светлината, без да я разлагат на др. занаятчийско производство, украсени
основните цветове. с различни по форма, техника и компози-
а ова жълта Художествена боя, разно- ции изображения.
видност на анилиновата жълта. акърджи ство с (тур. bakir) Вж.
медникарство.
Б алда ин м (рус. балдахин, нем. Вal-
dachin по ит. baldacchino 'багдатски') В
стр. 14 от 144

приложното изкуство: декоративен завър- ар отинна те ника Предаване на
шък от плат или дърво, който стои като пок- детайли върху антични вази (гръцки,
рив или корона над легло, над църковен ол- римски и др.) чрез релефни линии, точки
тар или престол, над владишки трон, кресло и разнообразни орнаменти с помощта на
и др., богато украсен с дърворезба (ако е разредена фина глина (барботин), нанесе-
изработен от дърво). на с четка или острие.
алкански стил Художествен декорати- арелеф м (фр. bas-relief 'нисък ре-
вен стил на славянските ръкописни книги, леф') Техническа разновидност на из-
оформил се през XIII в., като използва ос- пъкналия релеф, при който изобразените
новните елементи, характерни за византийс- фигури и предмети се издигат над плос-
кия стил в орнаменталната украса на ръко- костта само с част от обема си (не по-
писите, където плетеничните и растителните голяма от половината).
мотиви се включват в определени гео- арелефна ре а 1. Техническа раз-
метрични форми – кръг, многоъгълник, новидност на резбата, при която изобра-
квадрат, ромб, правоъгълник, елипса. жението изпъква над фона с една втора от
алсам м (нгр. Balsamon или от ит. bal- естествения обем. 2. Съвкупността от
samo, нем. balsam от финик.) Вж. тер ен- произведения, изпълнени в тази техника.
тиново масло. аритна яла шверш ат ерма-
Банска дожествена школа Вж. Бан- нентва с Бяла художествена боя, която
ско-Ра ложка дожествена школа. се получава от минерала швершпат или
Банска школа Вж. Банско-Ра ложка от минерала барит (бариев окис).
дожествена школа. аритна жълта Жълта художествена
Банско-Ра ложка дожествена шко- боя, приготвена от минерала барит (бари-
ла Банско-Ра ложка школа Банска - ев окис).
дожествена школа Банска школа Ху- арок м (фр. baroque, нем. Вarock от
дожествена школа, създадена през епохата ит. barocco 'маниерен, странен'), ароко
на Възраждането с център гр. Банско. Стил, който се развива през XVII и I-та
Банско-Ра ложка школа Вж. Банско- половина на XVIII в. в изкуството на ре-
Ра ложка дожествена школа. дица европейски страни, главно в Италия,
а също така в Испания, Фландрия, в Гер-
ара ите мн (по соб. бълг. Бараков)
мания, Франция и др., характеризиращ се
Название на трима художници: Васил Бара-
с декоративна пищност, монументалност,
ков, Златю Бояджиев и Давид Перец, които
сложни, претрупани композиции, живо-
през 20-те години в Пловдив се запознават и
писност.
сприятеляват на основата на всеотдайността
си към изобразителното изкуство. ароко с (фр. baroque, нем. Вarock от
ит. barocco 'маниерен, странен') Вж. а-
ар и мн (фр. barbe 'брада') В техниката
рок.
на дълбоката гравюра: малки стружки от
метал по краищата на щриха, издълбани със ар тни а ж (от барут, тур. barut и
щихел или игла. ар. от гр. pyrites 'огнен') В приложното
изкуство: принадлежност към старинните
ар и он и мн (по соб. фр. Вarbizon,
огнестрелни оръжия за носене на барут,
название на селище) Представители на реа-
изработвана от различни материали
листичното художествено течение във френ-
(сребро, волски рога, еленови рога и др.),
ската пейзажна живопис от 30-те – 60-те
богато украсявана с орнаменти.
години на XIX в. от Барбизонската школа,
които работят в с. Барбизон. аталист м (рус. баталист по фр. ba-
taillie 'битка') Вж. дожник аталист.
ар отин м (рус. барботин от фр. bar-
botine) Фаянсово тесто от бяла глина, пясък атална живо ис Жанр в живописта
и багрило, използвано като материал за из- (много рядко в другите видове изкуство),
работване на художествена керамика. дял на историческата живопис, посветен
на военната тематика, който включва

стр. 15 от 144

предимно изображения на битки и на други тове в зависимост от примесите (най-
военни епизоди. често жълтеникав или жълтозелен), из-
атиста ж (фр. batiste по соб. Вaptiste, ползван като материал за художествени
фамилия на производителя) Тънко ленено изделия.
или памучно платно, използвано като осно- ерлина ж (рус. берлина по соб. нем.
ва в живописта. Вerlin) Вж. ерлинска синя.
е дарен дожник Художник, лишен ерлинка ж (от берлина по соб. нем.
от талант за художествено творчество. Вerlin) Вж. ерлинска синя.
е дарна дожничка Художничка, ли- ерлинска синя арижка синя ер-
шена от талант за художествено творчество. линка ерлина ерлинско синило
е дарност ж В изобразителното из- антвер енска синя ам р ска синя
куство: липса на талант у художника. кита ска синя милори Тъмносиньо ин-
тензивно багрило с лазурен характер,
е иде ност ж Отсъствие, липса на
представляващо по химичен състав фери-
идейност в изобразителното изкуство.
фероцианид, което се употребява главно
е ир м (тур. bezir от ар. bazr 'семе'), за приготвяне на акварелни и маслени
олифа. Варено ленено масло, използвано бои. Различните названия на боята са
като свързвател на художествените бои и свързани с различните начини на получа-
като материал в технологията на живописта. ване и различната степен на чистота.
е иросвам несв (тур. bezir от ар. bazr ерлинско синило Вж. ерлинска
'семе') Покривам повърхността на основата синя.
за живописно произведение с безир.
идерма ер м (нем. Вidermeier по
е иросване с (от тур. bezir от ар. bazr соб. Вidermeier) Стил в изобразителното
'семе') Покриване повърхността на основата изкуство, който се развива в живописта
за живописно произведение с безир. през II-та трета на XIX в. предимно в Гер-
е редметно и к ство Вж. а страк- мания и Австрия, за който е характерно
иони ъм. предпочитанието към интимните санти-
е телесни ои Така се наричат оптич- ментални сюжети от частния живот на
ните бои за разлика от боите на прах, счи- хората в съответствие с мирогледа на
тани за телесни бои. немските бюргери.
е ветна ла ра В художествената ке- иенале с (ит. biennale по лат. bienna-
рамика: глазура без добавка на оцветител lis, а то по bis- 'два пъти, двоен' + annus
(пигмент). 'година') Периодични изложби в областта
елтъчен р нд В живописта: грунд, на изобразителните изкуства, които се
представляващ смес от разбит белтък, цин- провеждат веднъж на две години и биват
кова бяла и креда. световни, международни или регионални.
елтъчна ем лсия Емулсия от пресен иенале на карикат рата и малката
или изсушен яйчен белтък, служеща за сатирична ластика Название на перио-
свързвател на художествени бои. дична художествена изложба на карика-
турата и малката сатирична пластика,
ен ин м (фр. benzine по нлат. benzoe
провеждана на всеки 2 години.
'смола' от ар. iuban gawi 'явайска смола')
Летлива леснозапалима и избухлива теч- иж та мн (ед иж с – фр. bijou от
ност, която се добива от петрол и се изпол- брет. bizou 'пръстен') Вж. накити.
зва в технологията на изобразителното из- иж тер м (фр. bijoutier) Вж. ма стор
куство като разтворител и материал за при- иж тер.
готвяне на фиксативи. иж терия ж (фр. bijouterie) Изкуст-
ерил м (фр. beryl от нлат. beryllus, гр. вото да се произвеждат от различни мате-
beryllos от инд.) Минерал, сборно название риали (благородни и полублагородни ме-
на силикатите на берилия и алуминия, скъ- тали, скъпоценни и фалшиви камъни,
поценен камък, оцветен в най-различни цве- кост и дърво, керамика, мидени черупки,

стр. 16 от 144

синтетични материали и др.) разнообразни лок м (рус. блок от нем. Вlock от
накити: обеци, брошки, гривни, медалиони, нид. bloc 'дънер, клада') 1. Вид шрифт без
колиета, пръстени и др. ос, характерен с тежките си еднакво дебе-
имсща н м (анг. beams от beam + нем. ли греди и плътни форми, употребяван за
Stein) В изобразителното изкуство: вул- заглавия и кратки текстове. 2. Вид тет-
каничен минерал, по състав сроден с алу- радка със слепени в краищата листове за
миниевите силикати, употребяван най-често рисуване.
за направата на грунд за пастели. лясък м В специален смисъл: най-
ир а ж (рус. бирюза от перс. firuza) светлото, често най-блестящото, място на
Вж. т ркоа . повърхността на предмета, което е разпо-
ложено върху най-изпъкналите и освете-
исер м (ар. busre) Вж. ерла.
ни части на обемната форма.
исквит м (фр. biscuit по bis 'два пъти' +
о омилски аметни и Каменни
cuit 'печен') 1. В художествената керамика:
надгробия – кръстове, съркофази, обелис-
бял, матов, непокрит с глазура порцелан. 2.
ки – израз на култа към мъртвите и кос-
Художествени изделия от такъв материал.
могоничните представи у богомилите.
истър м (фр. bistre) 1. Материал за ри-
ои мн (ед оя ж – тур. boya) а ри-
суване от специално приготвени дървени
ла В технологията на изобразителното
сажди във вид на прозрачна тъмнокафява
изкуство: специално приготвени течни,
боя с жълтеникав оттенък, която се употре-
полутечни или твърди вещества и съеди-
бява при акварелна живопис за еднотонна
нения, които притежават повишена цвет-
тушировка. 2. Название на техниката на ри-
ност, способност за оцветяване и доста-
сунката с такъв материал, която се изпълня-
тъчна устойчивост.
ва с четка или с перо.
окал м (фр. bocal от ит. boccale 'бур-
итов жанр Вж. итова живо ис.
кан, кана' от срвлат. baucalis от гр.
итова живо ис жанрова живо ис baukalis 'съд') В приложното изкуство:
итов жанр Жанр в живописта, посветен на висока обемиста чаша за пиене при уго-
събитията и сцените от съвременния на ху- щение, украсена релефно или оцветена.
дожника домашен и обществен бит.
ор м 1. Дървесина от бор като мате-
ит м м (рус. битум, нем. Вitum по лат. риал в изобразителното изкуство. 2. Ху-
bitumеn 'смола') Вж. асфалт. дожествено произведение, изпълнено от
ла ороден о ал Разновидност на опала такъв материал.
с различни цветове (бял, черен, розов, жълт) ордо с (фр. bordeaux по соб. Вor-
с характерни преливания на цветовете, из- deaux, град във Франция) В изобразител-
ползван като материал за художествени из- ното изкуство: виненочервена художест-
делия. вена боя.
лестяща ла ра В керамиката: непро- орд р м (фр. bordure) В приложното
зрачна глазура, отличаваща се с бляскавата изкуство: ивица, която обикаля лист,
повърхност на изделието. плоскост, предмет; кант, кенар, ръб.
ли ък лан Начин на изображение, орне ски ко ал В технологията на
при който се показват само главата и раме- изобразителното изкуство: разновидност
нете на човешката фигура. на меките копали, наречена така по ме-
лик м (нем. Вlick 'поглед') 1. Вж. ля- стонахождение.
сък. 2. По отношение на техниката на сред- ояджи ско ле ило Вж. костено ле-
новековната живопис: светли щрихи (или ило.
мазки) върху най-изпъкналите части на ли-
ояджи ство народно Художествен
цето, ръцете, краката и други части на тяло-
занаят – оцветяване на текстилни мате-
то, които не винаги са положени върху най-
риали с естествени багрила от растите-
осветените части на изображението.
лен, животински или минерален произ-
ход.

стр. 17 от 144

Речник на термините в изобразителното изкуство

Речник на термините в изобразителното изкуство

Recommended

Recommended

More Related Content

What's hot

What's hot (20)

Viewers also liked

Viewers also liked (9)

More from Ivanka Atanasova

More from Ivanka Atanasova (7)

Речник на термините в изобразителното изкуство